Забранени символи - Мъртви поети

Песен посветена на Никола Вапцаров, Гео Милев и Христо Смирненски Мъртви поети Никола Вапцаров е писал в рими увит в два шала през лютите зими Въглища мятал с лопата за буржоата Те му благодарили като го убили Никола Вапцаров дружил с револвер поставен до хляба и залъка чер По-черен от всичко обаче бил е живота Последната точка поставил палача в челото Не, не, не! Поетът не умира! Не, не, не! Поетът не умира! Гео загубил свойто око така не разбрал за кого и защо Гръмнала лоша граната досами главата И ето започнал да пише за народа си свише За робът с вила, за роба с чук за хората тихо вечерящи лук И всеки в „Септември“ е бил и негов брат Властта удушила го тайно с тел върху врат Не, не, не! Поетът не умира! Не, не, не! Той не умира! Смирненски писал за бедни деца без майка, без татко и нежна ръка Там пред витрините бляскави зяпай с надежда Уморени крака към мазето да спиш те отвеждат В мазето е мухъл, в мазето е мрак в мазето се чувстваш последен глупак И ето ръката сама се свива в юмрук Насън изкрещяваш: Ура! и събуждаш се друг Мъртви поети кажете ми днес защо идеалът превърна се в ПЕС Запушил ушите си с дъвка устата с мръвка Очите с черни пари и сърцето дори Мъртви поети кажете ми днес Мъртви поети бъдете с мен утре Мъртви поети живели сте вчера Но аз ще запазя в мен Вашата вера Dead Poets Nikola Vaptzarov wrote rhymes Wrapped in two scarves during the cold winter nights He hurled coal with a shovel For the bourgeoisie And they thanked him By taking his life Nikola Vaptzarov made friends with a revolver Darker than the darkness, darker than the brown bread Life was, however, Darkest of all The firing squad put an end to it By firing a bullet into his head No, no, no! The poet doesn’t die! No, no, no! He doesn’t die! Geo lost an eye He never found out whom for and why A bad grenade went off Next to his head But blessed with a gift from above About his people he began to write About the slave with the pitchfork, the slave with a hammer About the people quietly eating their dinner And everyone in ‘Septemvri’ Was his brother The system secretly strangled him A piece of wire around his neck No, no, no! The poet doesn’t die! No, no, no! He doesn’t die! Smirnenski wrote about the children in need With no mother, no father, no hand to caress them There, you stare with hope At the shiny shop windows Until your tired feet lead you to the basement So you can sleep, in the deep. The basement is mouldy, the basement is dark The basement makes you feel like a fool And the hand makes a fist In its own will In your sleep you are shouting: ‘Hurrah’! And when you wake up you are a different man. Dead poets tell me, these days, Why the ideals have turned into PES Bubble gum stopping their ears Meatballs stuffed in their mouths Dirty cash blinding their eyes And even their hearts Dead poets speak to me today Dead poets be with me tomorrow Dead poets you lived yesterday But deep inside me I’ll cherish Your faith translate: Miryana Dimitrova