Милена Славова – Хвърчило

Милена Славова – Хвърчило музика: Милена Славова текст: Елена Биларева Ти помниш ли – когато бе дете, светът ухаеше на обич и канела. И искаше по-бързо да растеш, а мислите ти бяха чисто бели. И възрастният беше великан, а детската градина бе досадна. Дали си спомняш онзи пеликан, в съня ти който хищно те нападна? Висок ти беше всеки парапет, широки – всичките пространства. Мечтите ти летяха все пред теб, чаровни в своето непостоянство. А днес се крият свити насред страх – пробити хвърчила, неоцветени. Намирам те там някъде под тях – броиш минутите. И нямаш време... Цигарен дим обгръщащ всички тях, пътеката за някъде изтрива. И ти си друг, и аз не те познах... Как искам да ти подаря хвърчило! Кога пораснахме? Земята все по-бързо се върти. Мечта по вятъра – живота ти ще оцвети. Когато страстното се сви и прилепи... Чертаеш пътища, но спри за миг си почини, Земята все по-бързо се върти, поспри за миг и малко почини, за миг поспри и малко почини (2)