Химн на Негово Величество Царя - “Боже Царя ни пази!“

Химнът на Негово Величество Царя или “Боже, Царя ни пази“ е дворцов химн на царство България в периода 1908-1944 година. Текстът на химна е написан от генерал-майор Георги Агура, а музиката към него е дело на композитора Емануил Манолов. “Химнът на Негово Величество Царя“ се е изпълнявал само в присъствието на българския монарх, а в качестото си на национален химн на страната по това време е била изпълнявана песента “Шуми Марица“. Историята на царския химн започва още през 1900 година, когато военния прокурор полковник Георги Агура написва текст за национален химн, който да замести “Шуми Марица“. Мелодията към текста е дело на пианиста проф. Емил Зауер. Княз Фердинанд I и приближените му се опитват да наложат песента като нов национален химн, но опитите им се провалят. Въпреки недостатъците на “Шуми Марица“, песента се оказва доста популярна сред народа. Впоследствие княза прави песента дворцов химн. За пръв път е изпълнен на 29 септември 1908 година от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България. От текста е променена единствено думата “княз“, която е заменена с “цар“. През 1925 година към химна е утвърдена нова мелодия, този път дело на композитора Емануил Манолов. От 1940 година съгласно държавния протокол, химнът е бил изпълняван на всички тържествени церемонии след “Шуми Марица“, но след 9 септември 1944 става несъвместим с принципите на “народната власт” и е премахнат. Текст: Всемогѫщи прави Боже, молимъ Царя ни пази! /Дай му сили, за да може зли поврази да срази!/x2 За погромъ на враговетѣ и за славни бѫднини, /Боже, Царю на Царетѣ, дай на Царя свѣтли дни!/x2 А на българското племе ума, Боже, просвѣти, /съсъ любовь да се обеме и задружно процъфти./x2 Чрезъ съгласие да може силна воля да развий, /чрезъ напрѣдъкъ дай му, Боже, славно име да добий!/x2