Троица братя града градяха - Нели Андреева

Троица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина. Троица братя каул сториха: - Чието любе най-рано дойде, та им донесе ранна прогимка, да го вградиме в белана града. Всяко си любе любе му каза, Струнино любе любе не каза, ами му каза много работи: - Ой Струно, Струно, млада невясто, утре ми, любе, рано подрани, та си обаняй малоно дете, та че повий и нахрани го, и нахрани го и преспи си го, че ми изпечи ранни фурните, и опери си бялоно пране, та че ми сготви ранна прогимка и донеси ми на бяла града. Струна невяста рано подрани, та си направи много работи, дето насади нехино любя, та че си сготви ранна прогимка, и сготвила си я, и отнела я. Ага я видя нехино любе, нехино любе, ником уникна, ником уникна, солзи зарони. Че си го видя Струна невяста, та си на любе тихо румоня: - Оти ми, любе, ником уникна, ником уникна, солзи оброни? - Ой Струно, Струно, млада невясто. изпуснал съм си сребърен порстян, сребърен порстян с канташи камен, изпуснах си го в бялана града. - Ой любе, любе, Струнино любе, врипна ще Струна, извади го ще. Врипнала Струна в бялана града, да си извади сребърен порстян - Струнини стрици, сощи девере, камян по камян, дорво по дорво, та си вградиха Струна невяста. Струна невяста викна, заплака: - Ой стрици, стрици, сощи девере, изградете ми от дясна страна, от дясна страна, бялана града, да си ми храням малоно дете, малоно дете с прясноно мляко!