Де е България (Иван Вазов)

Де е България? Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из Тракийска равнина, там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни. Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същият язик. Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля. До чукарите Карпатски е стигнала тяхна власт и стените Цариградски треперали са тогаз. Вижте Търново, Преслава - тие жални съсипни: на преминалата слава паметници са они! Българийо, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моят поклон приеми! Любя твоите балкани, твойте реки и гори, твойте весели поляни, де бог всичко наспори; твойте мъки и страданья, твойта славна старина, твойте възпоминанья, твойта светла бъднина. Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. Иван Вазов